"Информация за свободното движение на стоки и услуги в ЕС"

Свободно движение на стоките

Стандартизация и сертификация

С цел да се постигне свободно движение на стоките в ЕС е необходимо взаимно признаване на изпитванията и сертификатите. Така се стига до концепцията за Нов подход за техническо регламентиране и стандартизация (чрез директиви) и Глобален подход за оценяване на съответствието, предпоставка за безпрепятствен стокообмен на Единния пазар.

Знак СЕ върху даден продукт означава че:

• продуктът има ниво на защита, определено от европейските директиви
• спазени са процедурите за оценяване на съответствието за този продукт

Новият подход на техническо регламентиране в ЕС се основава на следните принципи:

• безопасност за здравето и живота на хората, домашните животни, околната среда, имуществото;
• определяне на групи от съществени изисквания към продуктите (групи продукти) с цел гарантиране на безопасността – в директиви;
• определяне на конкретните изисквания към продуктите в хармонизирани стандарти;
• съответствието със съществените изисквания се оценява преди изделието да се пусне на пазара;
• отговорност за нанесени щети на потребителите носи производителят. Той декларира чрез декларация за съответствие, че продуктът отговаря на съществените изисквания;
• в някои случаи при оценяване на съответствието участва т. нар. обявен орган, който допълнително гарантира, че продуктът съответства на съществените изисквания, определени в директивата чрез сертифициране на продукта, изследване на типа, оценяване на система за производствен контрол и пр.

Ако даден продукт е произведен в съответствие и отговаря на съответстващите му хармонизирани стандарти, това означава, че той автоматично отговаря на изискванията на директивите и може да бъде продаван свободно но общоевропейския пазар. Това е т.нар. презумпция за съответствие.

Основни характеристики на Глобалния подход:

• процедурите за оценяване на съответствието имат за цел държавните органи да могат да гарантират, че продуктите, пуснати на пазара отговарят на изискванията на съответните директиви;
• оценяването на съответствието става чрез процедури, наречени модули, които се прилагат на етапа на разработване и на етапа на производство;
• по какъв модул да се оцени съответствието се решава като се вземат предвид специфичните особености на продукта, степента на риска, характерът и размерът на производството; това е регламентирано в директивите (наредбите) за съответните групи продукти;
• за целите на прилагането на модулите за оценка на съответствието държавата обявява на своя отговорност органи, които са технически компетентни и отговарят на изискванията на нормативните актове въвеждащи директивата.

Основни модули на Глобалния подход:

• А - Вътрешен производствен контрол
• В – Изследване на типа
• С – Съответствие с типа
• D – Осигуряване качеството на производството
• E – Осигуряване качеството на продукта
• F – Проверка на продукта
• G – Проверка на единичен продукт
• H – Пълно осигуряване на качеството

В практиката е възможна и комбинация от различните модули.

България въвежда европейските директиви в своето законодателство като наредби за съществените изисквания и оценяване на съответствието посредством Закон за техническите изисквания към продуктите. Този закон въвежда принципите на новия и глобален подход в българския правен ред и създава правната основа за приемането на директивите от "новия подход".

За българския пазар еквивалент на европейската маркировка СЕ е маркировката СО. Тази маркировка означава, че продуктът е проектиран и произведен с всички приложими условия на наредбите и че е оценено съответствието му със съществените изисквания.

Някои основни понятия и полезни връзки:

Сертификация:	Сертификацията е процедура, чрез която трета страна (орган по сертификация) дава писмена гаранция, че даден продукт, процес или услуга отговаря на съществените изисквания.
Декларация за    съответствие:	Продуктите с маркировка СЕ (СО) се придружават от Декларация за съответствие. В тази декларация производителят удостоверява, че те съответстват на хармонизираните стандарти и удовлетворяват съществените изисквания за безопасност на директивите. С тази декларация производителят поема отговорността, че продуктите са безопасни.
Нотифициран    (обявен)    орган:	Нотифицираните органи са органи и организации за контрол, които са утвърдени от националните власти, имат техническа компетентност, обективност и прозрачност и които могат да покажат, че отговарят на задължителните критерии, дефинирани в действащите директиви (наредби).
Техническо    досие:	Повечето директиви (наредби) предвиждат задължението на производителя да създаде техническо досие. В някои от директивите техническото досие е ключов елемент за оценяване на съответствието.

Националният орган за стандартизация е Българският институт по стандартизация (БИС), който има статут на самостоятелно юридическо лице на подчинение на Министерския съвет.

Държавната агенция по метрология и технически надзор (ДАМТН) отговаря от една страна за определянето на органите за оценка на съответствието, а от друга страна, за надзор на пазара в секторите от "новия подход", с изключение на медицинската апаратура и строителните продукти.

В доброволната сфера се намесва Българската служба по акредитация. Тя е органът на територията на България, който акредитира:

• лаборатории за изпитване и калибриране;
• лица за сертификация на продукти, на системи по качество, системи за управление на околната среда, персонал ;
• лица за контрол съгласно изискванията на БДС EN 45004.

КРАТКА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОМЕНИТЕ В МИТНИЧЕСКИЯ РЕЖИМ НА БЪЛГАРИЯ

А. Промени в митническото законодателство

България, наред с Румъния, стана член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г. От датата на присъединяването на България към ЕС митническите органи ще прилагат директно законодателството на Общността, чрез което са регламентирани общи процедури, тарифни и нетарифни мерки при износ и внос на стоки за и от "трети" за ЕС страни и еднакви инструменти за митнически контрол.

Основното митническо законодателство включва Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността (ОВ L 302, 19.10.1992 г.) и Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. относно разпоредбите за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Общността (ОВ L 253, 11.10.1993 г.) и техните изменения и допълнения. Консолидирана версия на български и английски език на тези разпоредби може да бъде намерена на уеб сайта на Агенция "Митници" на адрес, рубрика "документи".

Националното законодателство на Република България в митническата област ще се прилага само по отношение на онези въпроси, по които в Общността няма регламентация или в случаите, когато нормите на общностното право допускат конкретизиране на национално ниво от органите, компетентни да прилагат разпоредбите и да контролират спазването им.

Дейността на митническите органи в България е съобразена с условията, определени съгласно дефиницията и същността на понятието "Митнически съюз". Съгласно чл. 3 на Митническия кодекс на Европейския съюз, митническата територия на ЕС е съвкупност от митническите територии на страните - членки. В рамките на тази територия се осъществява свободно движение на стоките без заплащането на мита и такси с еквивалентен на мито ефект, без прилагане на количествени ограничения при това движение и с прилагане на едни и същи тарифни и нетарифни мерки само спрямо вноса и износа за и от трети страни.

Преходни мерки

В Приложение V, глава четвърта "Митнически съюз" от Протокола към Договора за присъединяване на България към ЕС (публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на 21.06.2005 година) са осигурени определени преходни мерки, с цел да се улесни в преходния период търговията между старите и новите държави-членки, както и между новите държави-членки и трети страни. Например, издадените преди датата на присъединяване разрешения за режими активно усъвършенстване, обработка под митнически контрол и пасивно усъвършенстване са в сила до края на тяхната валидност или една година след датата на присъединяване, в зависимост от това коя от двете дати настъпи по-рано.

Нетарифните мерки, приложими в ЕС, биха могли да се групират както следва:

• ветеринарен и фитосанитарен контрол;
• контрол на лекарства;
• контрол на наркотици и прекурсори;
• контрол на радиоактивни материали и отпадъци;
• продукти от стомана и желязо - лицензионни режими;
• текстилни изделия;
• експортен контрол върху стоки с възможна двойна употреба;
• превоз на опасни отпадъци;
• износ на културни стоки;
• оръжия и взривни вещества;
• други.

Б. Промени в номенклатурата на стоките и митата

От датата на присъединяване към Европейския съюз България възприема изцяло Общата търговска политика на ЕС по отношение вноса от трети страни, в това число Общата митническа тарифа и преференциалните търговски споразумения на ЕС, както и прилаганите антидъмпингови и защитни мерки.

България започна да прилага Комбинираната номенклатура на ЕС, която е тарифа и статистическа номенклатура на Митническия съюз.

Справка за прилаганите от ЕС тарифни мерки по отношение на стоките, внасяни и изнасяни от Общността може да бъде направена в базата данни TARIC - Интегрираната тарифа на ЕС, на интернет адрес http://ec.europa.eu/taxation_customs/dds/en/tarhome.htm. Данните в сайта ежедневно се актуализират от Европейската комисия.

Законовото основание за TARIC се съдържа в Регламент на Съвета (ЕЕС) № 2658/87 от 23 юли 1987 за тарифната и статистическа номенклатура и за Общата митническа тарифа (Официален вестник на ЕC L 256/1987, със съответните изменения).

Понастоящем в процес на разработка е Консултационен модул към националното приложение TARIC на България, който в допълнение към включените в TARIC мерки на ЕС ще отразява прилаганите на национално ниво мерки. Консултационният модул ще бъде достъпен за ползване от икономическите оператори чрез Интернет.

TARIC съдържа следните основни категории мерки:

• Тарифни мерки:
      - Митата по вноса от трети страни, определени в Комбинираната номенклатура;
      - Суспендирани мита;
      - Тарифни квоти;
      - Тарифни преференции;


• Селскостопански мерки:
      - Селскостопански компоненти;
      - Допълнителни мита за съдържанието на захар и брашно;
      - Изравнителни такси;
      - Възстановявания при износ на основни (непреработени) селскостопански стоки.


• Търговски мерки:
      - Антидъмпингови мерки;
      - Изравнителни мита;



• Мерки, свързани с ограничение на движението:
      - Забрани по вноса и износа;
      - Ограничения по вноса и износа;
      - Количествени ограничения;


• Мерки за набиране на статистически данни:
      - Проследяване на вноса;
      - Проследяване на износа.

Промени в ставките на митата за внос

Сравнителният анализ по отношение ставките на митата за внос за стоки от Глава 1 до Глава 97 , приложими за 2006 г. при третиране "най-облагодетелствана нация" показва, че средната ставка за България е била 11,55%, а за ЕС - 6,5 %.

В. Нови рамки на преференциалната търговия

Търговия със сегашните преференциални партньори:

• Страните - членки на ЕС;
• Страните на ЕАСТ - Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн;
• Турция;
• Израел;
• Румъния, Хърватия, Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна Гора;
• Молдова.

Нови преференциални партньори по споразумения за свободна търговия:

• Средиземноморски държави: Алжир, Египет, Йордания, Ливан, Мароко, Сирия, Тунис;
• Южна Африка;
• Чили;
• Мексико